ЗАЩО УМНИТЕ ХОРА ДОПУСКАТ ГОЛЕМИ ФИНАНСОВИ ГРЕШКИ

“Защо умните хора допускат големи финансови грешки и как да ги поправим” или “Why Smart People Make Big Money Mistakes & How to Correct Them” е книга написана от Гари Белски и Томас Гилович. Подзаглавието й е “Уроци от новата наука на поведенческата икономика” като с това показва основната си тематика.

Поведенческа икономика?

За разлика от повечето други книги за лични финанси тук няма да откриеш техники за финансово планиране или бюджетиране нито как да избереш пенсионен фонд. Вместо това тя се фокусира предимно върху това как взимаме финансови решения и защо в повечето случаи са грешни.
Написана е разбираемо и с редица примери. Още докато я четях започнах да осъзнавам в колко много съзнателно и несъзнателно поставени капани попадаме всеки ден. Томас е автор и на книгата “Как знаем кое не е истина: провалът на здравия разум в ежедневието.” Това показва в каква посока се е специализирал и това, че има достатъчно опит и наблюдения върху поведението на хората.

За емоциите и парите

Не е тайна, че хората не сме рационални, а емоционални същества. За наше съжаление решенията, които взимаме не са базирани на математика и логика, а на емоции и усещания. Ако не беше така Apple и Coca Cola нямаше да са толкова успешни.

Заработени и намерени/подарени пари.

Тенденцията е човек да категоризира приходите си според това откъде са дошли. Именно заради това ако намериш 100 лева шансовете са да не ги оцениш толкова колкото ако си работил два дни за тях. Всички сме чували израза “Откъдето дошло, там отишло”. Фактът си остава – 100 лева са си 100 лева, независимо откъде и как са дошли.
По същата логика хора, които наследяват големи суми пари се страхуват да рискуват и да инвестират във високорискови активи. В същото време те биха го направили ако ги приемаха за пари, изкарани от самите тях.

Лесно ли се разделяш с неща, за които си платил много?

Не е важно, колко дадена вещ е струвала когато си я купил, а каква е стойността й сега. Оказва се, че хората трудно приемат факта, че са направили грешка. За да не си я признаят много от тях не продават вещи, от които губят.
Същото важи и за инвестициите. Мнозинството инвеститори държат губещи активи неразумно дълго време и се надяват цената им да скочи без да има индикации това да се случи.

Дали професионалните инвеститори винаги познават?

Според изследвания, в дългосрочен план никой не може да бъде прав за пазара през цялото време. Четох за експеримент, в който 5-годишно дете, астролог и професионален инвеститор са избирали акции. Резултатът е, че след една година портфолиото на 5-годишното дете е било най-печелившо като доходността от портфейлите на инвеститора и астролога е била сходна и отрицателна.
В повечето книги за инвестиции и финанси съветват ти сам да избираш акциите си. Тук авторите статистически показват същото, но и предупреждават – кой е по-вероятно да познае накъде се движи пазара, ти или един професионален инвеститор?

“Моето си е мое, а твоето не струва чак толкова.”

За колко би продал телефона си и за колко би купил такъв като него? Вероятността е да му дадеш по-висока цена ако го продаваш отколкото ако го купуваш. Резултатите от такова изследване показват, че хората не оценят чуждите вещи така както оценят собствените си.
Книгата съдържа много други подобни изследвания, експерименти и заключения като как хората никога не вземат предвид инфлацията, погрешно пресмятат вероятности или като цяло избягват да се занимават с числа.

Моето мнение: изключително полезно и провокативно четиво. Със сигурност ще откриеш себе си в някои от експериментите и ще ти даде нова перспектива върху това как взимаш решения, било то финансови или не.

За кого е “Защо умните хора допускат големи финансови грешки”?
- За хора, които обичат да предизвикват ума си с пъзели и задачи (взети от ежедневието)
- За тези, които могат съвсем обекивно да погледнат финансовите си решения
- За хора с добро владеене на английски.

Като за финал ще илюстрирам тематиката й с една задача към теб:

Участваш в “Сделка или не” и пред теб остават три кутии. В две от тях има „бомба“ (губиш всичко), а в третата 100,000 лева. Избираш кутия, след което за повече драма Румен отваря една от неизбраните – в нея няма нищо. Сега оставаш с две неотворени кутии, в едната е наградата, а в другата бомба. Румен те пита дали искаш да промениш избора си.

Кое е по-разумно, да смениш избраната кутия или да останеш с първоначалната?

автор: Георги Георгиев

БОГАТСТВОТО Е В ГЛАВАТА

От Робърт Кийосаки знаем, че бедните и богатите не се различават по това дали имат пари (бедняк също се случва да спечели от тотото, да получи голяма сума в наследство или като обезщетение, но последиците в девет от десет случая са катастрофални), т.е бедните и богатите не се различават по това с колко пари разполагат в момента (всякаква сума може да бъде профукана за отрицателно време и дори да премине в дълг), а по това как разсъждават, най-вече по посока пазарно поведение или още по-точно – в какво точно избират да влагат своите пари.

Кийосаки твърди, че бедните купуват предимно „неща” – потребителски стоки, услуги или консумативи – все неща с кратък срок на годност, които не могат да носят доход. Освен, че не носят доход, „нещата” са свързани и с редовни разходи по поддръжката, бързо се изхабяват и непрекъснато се нуждаят от подмяна.

Потребителската реклама много помага на бедните да си останат бедни, като стимулира консуматорството, т.е освен че те кара да купуваш всички тези „неща”, тя те кара да ги купуваш и с пари назаем (потребителски кредити, ипотеки, кредитни карти), което допълнително циментира бедността на бедните в дългосрочен план. Тоест, освен в „неща”, бедните инвестират още и в „пасиви”.

Пасив е всичко, което периодично ти измъква парички от джоба, а актив е всичко, което периодично добавя жълтици там. Елементарен, прост пример за актив е банковият депозит, носещ лихви, а за пасив – кредитната карта.

Малко по-интелигентна е средната класа, която пък традиционно инвестира в жилища, предимно за да осигури своите наследници със собствен дом и поради липса на финансова култура. Средната класа се отличава с по-висок доход, но дори да купува по-скъпи „неща” и „пасиви”, тя пак инвестира предимно в пасиви. Жилището, в което живееш не е точно актив, то няма инвестиционна стойност, не ти носи никакъв доход, цената му, заради амортизациите от експлоатацията непрекъснато пада, а освен това се нуждае и от разходи за поддръжка и ремонт, за охрана, плащат се данъци и т.н., тоест вади ти редовно парички от джоба. Инвестицията в скъпи пасиви пречи на средната класа да прескочи едно стъпало нагоре и да влезе в класата на богатите. А по какво се различават те? По това, че имат повече пари в банката ли? Не. Днес може би аз имам повече от един бъдещ милиардер.

Богатите се различават по това, че купуват предимно активи Да, те също харчат за „неща” и за различни пасиви, в това число и за златен „Амеркън експрес”, но го правят с излишъците, които активите им носят, а не с доживотните си спестявания, нито бутат инвестиционния си капитал, дори напротив – непрекъснато го увеличават. Имайте предвид, че и десет лева са инвестиционен капитал. Можете да ги вложите, примерно, в един брой акция или в интернет реклама, вместо да ги дадете за бира…

Разсъждавайки върху този въпрос, се сетих за един хипотетичен пример. Нека вземем за нашия „експеримент” двама души, например Сульо и Пульо, които са без пукнат грош, но Пульо е финансово образован, чете доста, запознат е с тенденциите на пазара, т.е има мисленето на богат човек, а Сульо е еснаф по природа, т.е възпитан е в “ценностите” на консуматорското общество и в най-добрия случай би се класирал при средната класа, ако му се отвори парашутът.

Нека предположим, че ние с вас, уважаеми читатели, сме богатите чичовци-милиардери на въпросните братовчеди Сульо и Пульо, натрупали състояние в Америка, след като сме емигрирали още преди 9 септември и сега, останали без наследници, се чудим на кого да завещаем яхтите, милиардите, хеликоптерите, самолетите, предприятията, имотите, патентите, винарските изби, островите, скъпоценните картини, бижутата, диамантите и другите редки произведения на ювелирното изкуство, плюс колекциите от стоки на лукса и на разкоша. За съжаление, единствените ни (макар и далечни, но все пак живи) роднини са въпросните племенници – Сульо и Пульо. Нека предположим и, че двамата имат по един син. Вие как бихте постъпили в тази ситуация?

Аз бих постъпил като в оня филм („Чек за не-знам-си-колко-бяха-там-ама-бяха-доста лири”). Бих им написал по един чек за 100 000 долара и бих им гледал сеира да видя кой как ще ги изхарчи, преди да заслужи голямото имане. Единственото условие, което бих им поставил е да инвестират парите така, че да осигурят своите деца, т.е да мислят дългосрочно, а не да разпилеят мангизите по кръчми и по бардаци за по-малко от година. Поддадат ли се на това изкушение – няма наследство.

И така, Сульо и Пульо тръгват с абсолютно еднакъв стартов капитал ($100 000). Сульо, както вече казахме, е еснаф по природа, т.е възпитан е в „ценностите” на консуматорското общество, няма никаква финансова култура и в най-добрия случай би се наредил до средната класа. Пульо е финансово образован, чете доста, запознат е с тенденциите на пазара и има мисленето на богат човек.

И двамата тръгват от абсолютно равен старт, тъй като целта на „експеримента” е да покаже, че богатството не е в числата, а в главата. И двамата са доста добре мотивирани (ще получат голямо наследство, ако успеят). И двамата имат еднаква задача – да осигурят своите деца дългосрочно и то – по най-успешния начин.

Какво би направил Сульо, според вас? Ами естествено, ще разгледа първия каталог на първата срещната агенция за недвижими имоти онлайн и заедно с несправедливия посреднически хонорар от няколко бона за най-обикновен оглед, ще плати и остатъка до стоте бона за къща или за апартамент на синчето. В крайните квартали. Така той ще мисли, че го е осигурил. До живот.

Естествено, жилището няма да е в центъра на София, за да е по-голямо. Тоест, наследникът му ще се набутва редовно за транспорт при все по-скъпо струващите горива, ще плаща повече данък за квадратурата, ще плаща паркинги в центъра, ще отоплява, осветява, ремонтира, охранява и поддържа по-голяма площ и, ако не му е достатъчно висока заплатата, направо няма да може да си позволи бащиния подарък…

Нещото, което Сульо не знае е, че стойността на имотите, заради амортизацията, пада. Тоест, след 10 години жилището на сина му вече няма да струва 100 000 долара, а 75 000 долара, тъй като на пазара ще има чисто нови, по-модерни и енергийно ефективни жилища на първоначалната цена, а най-вероятно синът му ще е затънал в дългове през тези десет години, за да успее да си позволи лукса да поддържа и да живее в имота, който му е подарен.

Другото, което Сульо не знае е, че когато имотите започнат да поскъпват, първо (и с най-много) поскъпват най-търсените (тези в центровете на най-големите и пренаселени градове), а когато започнат да поевтиняват, първо (и с най-много) поевтиняват жилищата като това на сина му – големи, с висока издръжка и в краен квартал. Онези в центъра или запазват цената си или поевтиняват, но доста по-бавно.

Третото, което Сульо не знае е, че освен в имоти, може да се инвестира и в още сто хиляди неща, но нека се ограничим само до имотите. Той дори не предполага, че освен в жилище, би могъл да инвестира и в склад, в гаражи, в маломерно, но луксозно жилище или в офис, при това не на майната си, а в центъра, където наемите са най-високи. Сульо също така не знае, че един имот може да се превърне както в пасив, т.е редовно да ти измъква пари от джоба, какъвто е в случаят със сина му, така и в актив, т.е редовно да ти слага пари в джоба.

За разлика от него, Пульо има финансова култура и е запознат с всички тези неща. Той ще отдели няколко месеца за проучване на пазара, ще издири и ще се свърже лично със собствениците, за да избегне алчните посредници и след внимателна оценка ще инвестира във възможно най-подходящия имот – ще купи най-вероятно празно помещение три на четири метра за същата сума, но в средата на идеалния център, със собствен гараж и с хилядарките, които е спестил от посредническия хонорар ще го ремонтира и обзаведе така, че от празно помещение три на четири метра с гараж в средата на идеалния център да се превърне в модерен и луксозен офис с гараж в средата на идеалния център. След което веднага ще го отдаде под наем. В продължение на десет години този наем ще се трупа в спестовна сметка на името на синчето и допълнително ще се олихвява.

И така, нека ударим чертата, за да видим кой какво е постигнал през тези десет години (т.е как се е справил със задачата):

Сульо е оставил на сина си жилище на стойност 75 000 долара, т.е с 25% по-евтино от първоначалната му стойност, заради амортизациите и заради иновациите в строителството, които са неизбежни, т.е нормално е след 10 години новото по-конкурентно предлагане в жилищното строителство да подбива допълнително цената, а освен това жилищата в крайните квартали поевтиняват по-бързо от тези в центъра, когато всички имоти започнат да поевтиняват, но поскъпват по-бавно, когато всички имоти започнат да поскъпват – заради отдалечеността си и високата цена за издръжка. Да не говорим, че носят и по-нисък наем от офисите в идеалния център. Поради сбора от всички тези обстоятелства, изчисляваме чистата загуба на 25%. Освен това, Сульо е оставил и огромен пасив  на сина си, за чиято поддръжка, ремонт, данъци, охрана, отопление и осветление той ще харчи цялата си заплата или ще затъва допълнително в дългове. Да не говорим и, че всеки ден ще се набутва, за да пътува до и да паркира в центъра.

След същите тези десет години и със същата първоначална инвестиция, Пульо е оставил на сина си имот на стойност поне 100 000 долара, ако не и отгоре. Населението на София няма да намалява през следващите десет години, дори напротив – експоненциално ще расте, проблемът с паркирането също ще се задълбочава, а луксозните офис имоти в средата на идеалния център със собствен гараж ще си останат същите на брой.

Освен това, Пульо е събирал парите от наеми в банкова сметка, която се е олихвявала през целия този период. Тоест, освен доходоносен имот на стойност първоначалната инвестиция, синът на Пульо ще получи и доста добри спестявания в банката (умножете 2000-3000 лв на месец по 120 месеца), без дори да смятаме лихвите. И така, какъв е крайният резултат? Кой ще получи голямото наследство? Нека да ударим чертата:

Сульо е на минус 25 000 долара от първоначалния си капитал и е набутал сина си в невероятна схема, а Пульо му е оставил 100 000 долара в недвижимост, която е ликвидна, т.е по-лесно продаваема и носи по-висок доход от наем, плюс спестявания по сметка в банката на стойност поне 240 000 лв в най-лошия случай, плюс спестявания от натрупаните лихви, които хайде да речем, че ще отидат за данъци и за освежаване на помещението през въпросните десет години, та да запази първоначалния си търговски вид, т.е разходите на сина на Пульо по имота ще му излязат безплатно…

Ето как, тръгвайки от абсолютно равен старт, за десет години Сульо е профукал една четвърт от капитала си и е вкарал синчето в постоянни разходи, които то трудно може да си позволи и трябва да бачка непрекъснато за тях, а Пульо е прибавил към същия първоначален капитал още 240 000 лева в кеш, без синът му да си мърда пръста за нищо, плюс лихвите, които казахме, че няма да ги смятаме, защото ще отидат за запазване на търговския вид на инвестицията.

Единият е на 100% и отгоре печалба, а другият е на -25% загуба от цялата операция, т.е само заради избора в какво точно да инвестират един и същ първоначален капитал, при абсолютно равни и еднакви условия, Пульо е станал с минимум 125 000 долара по-богат от Сульо, който е обеднял с 25 000 долара, стопил е първоначалния си капитал, няма никакви кешови спестявания и въобще не може да се конкурира по доходност на инвестицията с Пульо.

Кого, според вас, ще изберат богатите чичовци от Америка?

В горните примери не отчитаме, естествено, пазарната конюнктура, валутните курсове и инфлацията, но те влияят еднакво и на Сульо, и на Пульо, така че за улеснение сме се абстрахирали от тях. При равни други условия Пульо ще осигури сина си до живот и ще налапа париците на чичото от Америка, а Сульо ще продължи да затъва, докато не му се наложи да работи и нощна смяна като пазач, за да помага на сина си да издържа тежкия пасив, който са придобили. Целта е да се докаже, че богатството е в главата, а не в числата. И да се припомни народната поговорка, че „където е текло, пак ще тече” или казано по друг начин в Библията: „На който има ще му бъде дадено, на който няма ще му бъде отнето и малкото което има.” Звучи нечестно, знам, но причините са в главата, а не в числата, нито в Библията, нито в народните поговорки, а „блажени са бедните”, да, но само „бедните духом” и всичко, от което се нуждаят останалите, е малко повече финансова култура…

автор: Тихомир Димитров     asktisho.wordpress.com

КЪДЕ ДА ИНВЕСТИРАМ ПАРИТЕ СИ?

Имате ли някакви заделени пари по банкова сметка или вкъщи, скрити най-отзад в гардероба? Независимо дали сте ги спестявали няколко години, получили сте великденски бонус или сте продали малко наследствена земя, сега те са ваши и вие трябва да решите какво да правите с тях. Тук няма правилни и грешни решения. Просто едните са по-умни от други.
Първото нещо, което питам, когато получа подобен въпрос е „Какви са твоите цели?“ и най-често получавам отговор „Какво значение има това? Аз те питам какво да правя с тези 5,000 лева, а ти ми говориш за някакви цели“. Защо целите са важни? Човек е устроен така, че винаги преследва някакви цели, независимо дали ги нарича желания, мечти, копнежи, „смисъла на живота“ или по друг начин. Аз наричам целите „мечти с крака“, защото те ще ни отведат някъде. Те са това, което ни движи напред. Те са това, което искаме. Защо например ставаме сутрин от леглото? Защото искаме нещо. То може да бъде тривиално като да отидеш на кино или да бъде велико, като подобряване живота на другите чрез това, което правим всеки ден на работа или като собствен бизнес.

Ако имате потребителски кредити – погасете първо тях

Следващия ми въпрос е дали човека има някакви потребителски кредити, взети стоки на изплащане или неиздължен лимит по кредитната си карта. Ако има, първото нещо, което препоръчвам е спестените пари да се използват за погасяване на тези дългове. Много хора не са съгласни с това. В техния ум, едните са пари за удоволствия (спечелени, изкарани с труд или с късмет), а другите ги свързват с някакво бреме, което виси над главите им. И не искат да ги смесват. Те, обаче, трябва да погледнат цялата картинка. Ако погасят дълга си, ще освободят дори ума си. А ако погледнем чисто финансово на въпроса, няма да плащат лихви (които достигат до няколко хиляди процента при т.н. бързи кредити) и „освободените“ пари ще могат да ползват за постигане на други цели.



Да се върнем на въпроса със спестените пари. Неговия отговор зависи, освен от вашите цели, и от конкретната сума, защото има голяма разлика между това да имаш 3,000 лева и 100,000 лева. И така нека разгледаме няколко примерни суми и какво може да направите с тях, като това са само идеи и решението зависи от ситуацията, в която се намирате.

Между 0 и 5,000 лева: Финансирайте краткосрочните си цели

С такава сума в джоба или в банка, трябва да помислите за осъществяването на вашите краткосрочни цели. Например, имате ли авариен фонд (бели пари за черни дни)? Ако нямате, сега е точния момент да си направите. Никога не знаете кога ще ви потрябват пари за някоя непредвидена ситуация като по-голям ремонт на автомобила или разходи за лечение. А колкото и да си мислите, че на вас това няма да се случи, живота ни показва, че не е така.

В идеалния случай, трябва да имате спестени пари, които да ви позволят да покривате разходите си между 6 и 12 месеца, ако останете без доходи. Тези спестявания трябва да са ликвидни (т.е. да може да си ги вземете сравнително бързо и без разходи). Пример за това е депозит за по-кратък срок, който се подновява непрекъснато. Да, може и лихвата да му е малко по-ниска от едногодишен депозит, но няма да загубите много от лихвата, ако ви се наложи да го прекратите преди падежа. Този авариен фонд ще направи живота ви малко по-лесен и ще ви спести нерви, ако се случи нещо непредвидено.
Друга опция, за която може да помислите (ако вече имате авариен фонд) е да финансирате някоя или няколко от краткосрочните си цели. Например, ако сте планирали да се запишете на някакъв курс в началото на следващата година, който наистина ще ви е полезен и наученото от него веднага може да го приложите във вашата работа или бизнес, може да използвате спестените пари, за да се запишете на този курс още сега. Така, тези пари ще се използват разумно, за да постигнете една от краткосрочните си цели по-рано от предвиденото.

Между 5,000 и 20,000 лева: Инвестирайте в средносрочните си цели

С тези пари трябва да помислите за средносрочните си цели (до 5 години). Събирате ли пари за нова кола, за покупка на парцел за вила или да погасите предсрочно ипотечния си кредит? Ако е така, помислете как най-добре да използвате спестените пари, за да финансирате тези цели. Това може да стане веднага (ако има изгодни предложения или колата ви е вече за смяна) или с краткосрочни инвестиции в рамките на няколко години, за да си купите по-хубав парцел или по-добра кола, ако вземем предвид горните цели.

Ако нямате такива цели или спестовния ви план за тях се изпълнява и няма нужда да ги постигате по-рано или да отделяте допълнителни суми за тях, трябва да се ориентирате към някои дългосрочни инвестиционни стратегии, които ще увеличат богатството ви в дългосрочен план. За да го направите е хубаво да започнете да се интересувате от начините за инвестиране и да подобрите финансовата си грамотност.

Добро начало е да закупите акции от взаимен фонд със среден рисков профил и съответно средна доходност. Такива фондове инвестират предимно на паричния пазар и в облигации на различни общини и компании. Много малка част от техния портфейл е в акции.

Между 20,000 и 100,000 лева: Помисляте за дългосрочните си цели

Ако имате толкова пари и не мислите за някакви дългосрочни цели, ви трябва малко повече информация за управлението на вашите финанси. Няма нужда да бързате да решавате къде да инвестирате тези пари, но е време да помислите каква да бъде вашата стратегия и как тя ще отговори на вашите нужди. Тъй като става въпрос за сравнително голяма сума и дълъг период от време и трябва да се вземат предвид много неизвестни, е добре да се допитате до приятел, който разбира от финанси или до Личен финансов консултант.

Добри цели, които могат да се финансират с подобна сума са образованието на вашите деца (независимо дали имате в момента и на каква възраст са сега) и спестяване за вашето пенсиониране (не е необходимо да е в пенсионен фонд, може да е във взаимен фонд или в спестовна сметка). А вие искате да се пенсионирате с добър доход и вашите деца да учат в престижен университет, нали?

Друга опция за финансиране с тези пари е собствен бизнес. Това май е най-често срещания отговор, който съм получавал от хора със спестени пари в такъв размер. Дали вие ставате за предприемач и дали имате нужните знания и умения, за да оцелеете първите години и да изградите солиден бизнес, е тема на друга статия. Аз имам поредица „Стартиране на собствен бизнес“. Прочетете материалите от нея и преценете дали ще се справите и дали ви трябва някаква помощ за това. Тук, единствения ни съвет е да инвестирате колкото е възможно по-малко средства, за да фалирате бързо и евтино, ако се наложи.

Над 100,000 лева: Живота може да ви се промени

Ако говорим за толкова много пари, финансовото ви положение може да се промени завинаги, стига да вземете верните финансови решения.

Въпреки че, акциите винаги са добро решение, при тази сума е добре да помислите и за други опции. Една от тези възможности е да закупите недвижим имот с цел инвестиция. Сега е идеалната възможност за това. Предлагането е в пъти по-голямо от търсенето, което понижава цените и прави продавачите склонни да преговарят. Този имот може да е в големите градове с цел отдаване под наем или в някой от курортите ни.

Не препоръчвам инвестирането в собствен бизнес с подобни суми, ако нямате опит като предприемач. Това е една от грешките, които допускат много хора, озовали се с много пари в джоба. Мислят си, че всичко се прави с пари и бизнеса е най-лесното нещо на света. Това, разбира се, не е така. Едно е да си служител или работник, друго е да си работодател. Най-малкото мисленето е съвсем различно.

Ако трябва да обобщим тази статия в няколко точки, те ще са:
Определете вашите цели.
Направете си Авариен фонд.
Ако имате потребителски кредити – погасете ги.
Повишете своята финансова грамотност, за да взимате правилните решения, а те определят бъдещето ви.

ПАРИТЕ МОГАТ ДА НИ НАПРАВЯТ ПО-ЗДРАВИ

Това е емпирично доказан факт

Напрегнато всекидневие, множество задачи в работата, нездравословно хранене. А искаме да сме във форма и да се чувстваме добре. Отвсякъде се чуват призиви да спортуваме и да, действително, физическите упражнения помагат. Но само знанието за тяхната ефективност невинаги ни убеждава, че трябва да станем по-рано сутрин и да отделим 30-тина минути за спорт. 

Е, как да се мотивираме?

Няма страшно, хората са го измислили. Парите! Както в много други сфери на живота ни, парите и тук могат да бъдат използвани като основен мотиватор.

От една страна, ако си купим карта за фитнес, скъпа екипировка или предплатим таксата за йога, бокс или пилатес, ще имаме стимул да „консумираме“ изхарченото.

Но още по-добре е, ако получаваме, вместо да даваме.



Добър пример в тази насока са наскоро обявените резултати от изследване в Канада. То разглежда поведението на група хора, страдащи от проблеми със сърцето. Препоръчани им били редовни леки физически упражнения с цел намаляване на теглото и редуциране на риска от сърдечен удар.

Общо 1500 души посещавали спортен център по програмата в продължение на шест месеца. След края на инициативата обаче повечето от тях спрели с тренировките, макар и да били усетили положителния ефект от предписаната им и поета от държавата спортна дейност.

И тогава на ръководителите на програмата им хрумнала идея. Да дават на пациентите по 5 долара на седмица, за да продължат да се грижат за здравето си.

Резултатът бил впечатляващ, хората масово започнали да се завръщат в спортния център.

Според представителя на програмата Марк Мичъл този разход е далеч по-малък от парите, които здравната система би отделяла да лекува въпросните пациенти при последващо задълбочаване на проблемите им – в случай че те престанат да се грижат за себе си. По думите му придобиването на трайни навици за спортна активност дори би спестило милиони на здравния бюджет.

Всъщност от информация на Science Daily става ясно, че подобни програми се срещат все по-често от няколко години – именно в Канада, а също и в САЩ. На практика част от здравните вноски на осигурените лица се връщат при тях под формата на стимул за спорт или за отказ от тютюнопушене. Разбира се, най-важното е не получаването на самата сума, а ефективната грижа за здравето. Защото всички знаем, че трябва да се грижим за себе си, но явно, когато и ни плащат за това, нещата се получават доста по-добре. 

БЕДНОСТТА НАМАЛЯВА УМСТВЕНИТЕ СПОСОБНОСТИ

Усилията да се справят с основни материални проблеми изчерпват умствените способности на бедните и затова не им остава когнитивна енергия за други области от живота, предадоха международните информационни агенции, цитирайки резултатите от голямо международно изследване.

Мобилизирането на умствените възможности, за да бъдат преодолени стресиращи ситуации, като например дали ще бъдат осигурени средства за изхранването на семейството или за следващия наем, може да доведе до намаляване на коефициента на интелигентност с до 13 процента, предаде БТА. 

Подобен спад е равен на ефекта от една безсънна нощ. Това означава, че бедните е по-вероятно да направят грешки или да вземат лоши решения, които да задълбочат финансовите им проблеми. 

"Това не означава, че бедните са по-малко интелигентни от другите, а че бедността мобилизира много умствена енергия. Това е като компютър, който работи бавно, защото изтегля много дълъг филм", каза икономистът Сендхил Мулаинатан от Харвардския университет. 

"На бедността често гледат като на резултат от личен провал или като последица от израстване в неблагоприятна среда. Нашето изследване обаче показва, че липсата на финансови ресурси сама по себе си може да ограничи когнитивните способности", подчерта Цзяингт Цзао, психолог от университета на Британска Колумбия. 

За изследването си учените са провели експеримент с 400 случайно избрани хора в търговски център в Ню Джърси със среден месечен доход 70 000 долара, най-ниският от които бил 20 000 долара. 
Те били подложени на различни сценарии, като да платят голяма сума за ремонт на автомобил (1500 долара) или много по-малка - глоба от 150 долара.
При лесно преодолимия финансов проблем бедните и богатите показали сходни резултати на тестовете. 

При притискащ финансов проблем обаче хората в безизходица дали много по-лоши отговори. 

Експериментът е повторен и в Индия със селяни, произвеждащи захарна тръстика, която се събира веднъж годишно.
Заради това те са повече или по-малко богати, след като я оберат, и доста бедни един месец преди реколтата. 

Същите когнитивни тестове показали повишаване на коефициента на интелигентност с 10 точки един месец след прибиране на реколтата.

източник: Гергана Мишева dir.bg 

ПЛАНИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ

Всеки може да инвестира - с малки суми, но редовно, твърди финансистът Преслав Китипов

Необходимо е хората да планират внимателно всичките си разходи. Първата основна група са задължителните – по домакинството, по кредита, данъците. Втората група са вариращите разходи – за храна (различни пари даваме за храна в ресторант и за вкъщи) и облекло. Това каза в ефира на Bulgaria On Air финансистът Преслав Китипов.

По думите му всяко домакинство трябва да подреди разходите си по приоритети. „На първо място е необходимо да се разбере какви дългове има домакинството и с какъв приоритет да ги изплащаме. Разбира се заемите от финансовите институции са по-важни.

Важно е всеки да заделя финансов буфер или т. нар. „бели пари за черни дни“. "Практиката и стандартите показват, че е необходимо да имаме пари за поне три месеца. Ако на месец фиксираните ни разходи са 1500 лева, то трябва да имаме в банкова сметка 4500 лева за непредвидени обстоятелства“, посочи Китипов.

Според него голяма част от българите пренебрегват застраховките живот. „Трябва да защитим себе си и семейството ни. Основните застраховки, които правим, са на колата. За нея се грижим повече, отколкото за себе си, а това не е правилно“, обясни финансистът.

„Наблюденията ми са, че хората са пасивни и при избора на пенсионен фонд. Те ги възприемат като нещо задължително и не се интересуват каква доходност им носи фондът, ще им стигне ли натрупаното, след като се оттеглят от активна работа. Пенсионното планиране не означава непременно пенсионен фонд, защото може да е микс – една част от парите да са в пенсионен фонд, а друга част - на банков депозит“, твърди той.

Китипов обясни, че при образователното планиране е необходимо сериозно проучване, особено ако семейството разполага със скромен бюджет.

„Първо трябва да се постави въпросът дали е необходимо детето да завърши университет, защото има много успешни млади хора, завършили колеж, а и на пазара липсват тесни специалисти. Трябва да се проучат университетите, защото има много в ЕС, които предлагат безплатно обучение или подпомагат студентите си“, каза още той.

Според него е важно и по-ранното начало на заделяне на пари, защото целта, за която събираме, ще има повече успеваемост.

Финансистът опроверга твърденията, че хората могат да мислят за инвестиции, едва когато започнат да изкарват много пари.

„Инвестиционното планиране е неразделна част от цялостното финансово паниране. Има много дружества, които предлагат програми и всеки може да си позволи да отделя малки суми. Те ще са в различни фондове, с различна доходност. Единственото условие е това да става редовно“, аргументира се той.


източник: investor.bg 

УПРАВЛЯВАНЕ НА СЕМЕЙНИТЕ ФИНАНСИ

Защо е необходима тази рубрика?
Защото доброто управление на личните средства е от ключово значение за избягване на финансовите затруднения. Предлагаме ви 5 златни правила, които ще дадат повече свобода на бюджета ви.

1. Водете собствено счетоводство
Извършени разходи, тегления на пари, финансови постъпления... всяко движение по сметката ви трябва да бъде регистрирано. Всичко това можете да записвате в най-обикновена тетрадка разграфена с колонки съответно по една за разходите, приходите и бъдещите разходи (смяна на електроуред, ремонт на автомобил и др.). При всяка нова транзакция, изчислявайте точно и отбелязвайте новото салдо. Ако се извършват редовно, тези прости изчисления (събиране и изваждане), ще ви позволят винаги да бъдете наясно с финансовото си състояние. Нещо повече, месечните извлечения от банковите ви сметки на хартиен носител ще ви помогнат да проверите дали не сте забравили нещо в изчисленията си. В помощ ще ви бъдат и различните видове дистанционно банкиране /телефон, SMS, Интернет /, както и разписките при ползване на банкомат.

2. Предвиждайте разходите
Да управлявате бюджета си означава също така и да предвиждате! Да предвидите своите бъдещите разходи като наем, данъци, комунални сметки... Иначе казано, всякакъв вид постоянни фиксирани разходи. Ако не знаете точната дата, на която излизат съответните сметки, не се колебайте да се информирате за нея. Когато става въпрос за комунални сметки (вода, парно, ток,…), по изгодният за вас вариант може да се окаже годишното разпределяне на плащанията на равни месечни вноски. Така, вместо да трябва да извадите наведнъж от джоба си значителна сума, плащането се осъществява “плавно“ за 10 или 12 месеца с годишно изравняване. При всички случай, следете за достатъчната наличност по вашата сметка в периода на извършване на плащанията.

3. Заделете пари за „черни дни”
Пералнята ви се задъхва... Автомобилът ви плаче за сервиз... Заделете малко пари настрана за тези трудни моменти! Така ще може да посрещнете непредвидените разходи, без бюджетът ви да отиде на “червено“!

4. Запазете остатъка във вашата сметка
Останали са ви малко пари в края на месеца ? Оставете ги в разплащателната си сметка. Не за да изхарчите всичко, а за да разполагате с пари в аванс, налични за следващия месец (някои месеци имаме повече разходи). Разбира се, в случай, че сумата, която ви е останала е значителна, във ваш интерес е да я вложите.

5. Открийте си спестовна сметка
13-та заплата, неочаквано финансово постъпление или просто малки суми, останали ви в края на месеца... Малко по малко, ако имате тази възможност, помислете дали да не ги вложите в спестовна сметка. Така ще разполагате с налична сума за осъществяване на нов проект, нова покупка, или покриване на непредвиден разход. A защо да не спестите и някой лев за пенсия или да сключите застраховка живот. 

източник: www.natisfinansite.bg